Жената онкологичен пациент
ДРУГАТА СТРАНА НА МОНЕТАТА
Да обърнем другата страна на монетата , поглеждайки на коварната болест с очите на 34 годишната онколожка Victoria Lavin, диагностицирана с рак. Младата жена описва опита си като лекар и в последствие като пациент . Преди този ужасен момент , Lavin обяснява на пациентите си колко смели трябва да бъдат и да се борят. Когато чува диагнозата , младата онколожка , майка на две деца споделя :” Изписала съм безброй химиотерапии по време на кариерата си , знаейки , че в живота винаги има изненади , хубави и лоши. Една от най – големите трудности , с които се сблъсква пациентът и особено жените е косопадът. Много често съм се чувствала виновна , поглеждайки пациентите си , които носеха перука . Не можем да го осъзнаем ако не го преживеем, точно тази перука променя всичко в теб. Често се питам , какво ли си мислят децата ми като ме гледат с чужда коса ; може би ме мислят за жертва или ме съжаляват … Един ден дъщеря ми ми каза , че нямам коса като някои герои от Disney. Така се справихме и не го драматизираме повече …” Victoria описва колко изтощителни са химиотерапиите. Обяснява , че след хирургичната операция , на която е била подложена , се е наложило да посещава рехабилитационен център, за да се справи с някои двигателни трудности и да не се превърне в никакъв случай по думите и “ в жив труп “. Помогнали са и много и консултациите с психолог в център за подкрепа на онкологични пациенти . В интервю за известно американско списание , изказва благодарността си към медицинския персонал , семейството си и най – вече благодари на пациентите си , като обещава , че връщайки се на работното място , ще ги подтикне да бъдат по – щедри към себе си , към близките , да се радват на всеки миг и да са благодарни.
Една от многото истории , изпълнена с болка и в същото време усмивка и щастие .
Изследвано е психологическото състояние на жени с метастазирал рак на гърдата . Някои от тях редовно са посещавали групи за взаимопомощ , а други не. Първата група жени , благодарение на споделените чувства и подкрепа , са били по – малко склонни да изпаднат в депресия , тревожност и дори да изпитат физическа болка. Оказало се , че точно жените от тази група са имали по – продължителен период на ремисия , по – добро качество на живот в сравнение с тези от контролната група .
Доктор Давид Серван-Швайбер изследва задълбочено психосоциалните фактори , определящи възникването , хода и изхода от коварната болест. Той обобщава анализа на проучване върху жени с рак на гърдата , които смятат , че заболяването им е следствие от негативно житейско събитие( развод , аборт , загуба на работа , заболяване на дете). Авторът споделя , че за да се оформи злокачествен тумор от единична клетъчна аномалия , са необходими от 5 до 40 години , под влиянието на редица неблагоприятни външни фактори .. Авторът обяснява , че именно психичните предпоставки в личностен план , благоприятстват възникването , развитието и поддържането на туморния строеж. Във връзка с това , говори за Психоневроимунология- подход в медицината, който обяснява връзката между стреса и онкологичните заболявания. Трите елемента на този нов подход са психология , неврология и имунология. Психологическият аспект се свързва с доминиращите чувства на безпомощност и безнадеждност , следствие на трудни житейски събития или душевна мъка. От гледна точка на неврологията , говорим за освобождаване на хитоните норадреналин и кортизол, които активират нервната система като повишават кръвното налягане и пулса и предизвикват реакция на стрес. Паралелно се въздейства и върху имунната система .
Работейки дълги години с онкологични пациенти , много психиатри и психолози установяват , че активното ангажиране на пациентите , позитивното мислене и вярата в успеха влияят върху хода на болестта , страничните ефекти от лечението , продължителността и качеството на живот.